-Бори се – все казват хората –
с нокти и зъби само към върха!
Надвий себе си, надвий умората!
Винаги е бил така устроен света…
Мисля си за границите на духа…
Душата изгубена и бледото лице…
Силата властваща над страха…
и захвърленото детско сърчице.
И виждаш, че всичко просто се руши…
а хладнокръвно и безучастно стоиш!
Тихо на сън само падат малко сълзи…
На сутринта отново ще грешиш…
Ще преглъщаш, когато най-боли…
Ще приемеш, вместо да промениш.
Ще имаш само този стих, а не мечти,
когато да избягаш накрая се решиш.
-Бори се! – хората учат ме отдавна…
Ако се раздам, накрая сигурно ще победя.
Оказва се, че това е победа коварна…
И често завършва с „- Едва оцеля!“…