Четете интервюто с мен за онлайн изданието, вестник “Алтернатив прес” тук:
Линк към интервюто
“Криси е розово петно върху бяла риза и обича кафе. Кафе с мляко и карамел, дълго кафе, кафе за закуска, кафе за успокоение, кафе със заплатата, кафе с екстра кафе, кафе от Costa, Starbucks и Mikel, кафе в мола, кафе в леглото, кафе в колата, кафе в морето, кафе в ❤️!”
От помощник-създателя на блога – Антонио Тодоров
“Кристина Кушлова е студентка от специалност „Балканистика” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Проявява интерес към албанския език и талант в усвояването му. Настоящият превод демонстрира повече от отлични знания по езика, тъй като поетичният текст е подчинен на вътрешна логика, която изисква двустепенна работа с произведенията – първоначално на езиково равнище, а след това на поетично осмисляне, извън ежедневната и традиционна логика на изказа. Убедена съм,че този прекрасно реализиран творчески опит ще ѝ послужи и за опорна точка в бъдещия професионалния път.”
Доц. д-р Русана Бейлери
Преподавател по албански език и литература
(към превода на книгата на Naime Beqiraj – “Njomja e fikut”)
Напоследък си мисля, че всеки човек минава през всичко човешко. Няма човек, който да не се сблъсква с казуси за семейството, приятелствата, любовта, предателствата, загубата… на ценности, буквално и преносно. Чужди и лични ценности и последиците от тези загуби. Всеки някога се е чувствал изгубен, безпътен, сякаш нищо няма смисъл. Просто това е динамиката на времето, в което живеем или пък просто и това е нещо човешко. И по мое мнение е още по-човешко да се преоткриеш и да намериш пътя обратно към себе си или пък ако трябва да се създадеш наново, както казват някои по-велики умове от мен.
Започнах да пиша, когато бях в шести клас, но не знам колко годишна бях. Спомням си, че това беше много силна година за мен в спорта. Бяхме инвестирали с родителите ми много време и пари в това да тренирам за по-силен и по-перспективен отбор по хандбал в друг град като почти всеки ден пътувах по час и половина след училище за тренировка и после още толкова обратно. Точно преди зоналното първенство и републиканското, които са най-големите състезания за този спорт се оказа, че трябва да ме оперират. Било рутинна операция, но нямаше да мога да тренирам два месеца, което значеше, че щях да изпусна двете важни първенства и то в силна за мен и първа година в новия отбор. Бях изключително тъжна и това беше и причината в последствие просто да се откажа от спорта, но в болницата, докато се възстановявах написах първите си стихотворения и така чак до ден днешен. Това беше една загуба, която се преоткри в нещо друго.
В този блог ще откриете голяма част от творчеството ми – стихотворения, преводи, проза.
Ще се сблъскате с любовни трепети, ще вникнете в детайли на заобикалящия ни пейзаж, ще прочетете за приятелства и невъзможна любов, ще откриете и социална тематика. Ще откриете една нова култура, която е много близо до сърцето ми и която опознах в обучението си по балканистика – Албания. Казват, че си чел много психология, когато не можеш да се сърдиш на някого за това, което е направил, защото разбираш причините му. Съгласна съм, но според мен истински си разбрал психологията, когато приемеш, без да се сърдиш на никого и особено на себе си, че всичко, което ти се слува е част от твоя път към теб самия и аз мисля, че искам да споделя с читателите моят път към мен самата и най-накрая да преоткрия себе си като автор след дълги години пауза.
Благодаря Ви, че четете блога ми!
от автора: Кристина Кушлова – Alkrina