„Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.“
Фредерик Бегбеде, „Любовта трае три години“
Първото нещо, което ми направи впечатление…
Очите ти! – Големи и широко отворени.
Едновременно разбиращи и в недоумение.
Те в мен разровиха мечти, отдавна заровени.
Обикнах те и теб набързо, от първия момент.
Както обикваш децата – без причина.
Усетих отначало, че това може би ще е експеримент,
но нямаше как да те оставя и да си замина.
Защото знам, че от теб предимно са си тръгвали.
Предимно са те изоставяли и сега наред си ти.
Но там, със теб, измежду цялото прегръщане,
газта към пропастта настискам… и няма връщане.