Той е като вълните в океана –
ту прийжда, ту пък си отива.
Казват, че в сърце се влиза с рана.
Казват… споменът не се изтрива.
Веднъж се случва на години,
любов по правила, по изключение
и питам се… дали това вреди ни?
Дали да слушам с недоверие?
Но с него… невъзможното – възможно е!
А и аз никога не съм се чувствала така.
Времето с него – то разкшно е…
а то е никога… но всъщност е и сега.
И ето мъж ще седне отново зад пиано
след години в търсене на любовта…
И ето мъж дори за две минути само
с любимата, ще преброди той света…