Във сянката на светлината под прожекторите на градамнозина пак гладни оставати застига ги накрая студът. Във сянката на светлинатаот млада, преродена любов,друга оставена на самотата.Никой не чул за помощ зов. Във сянката на светлинатанещо там бавничко умира,както в ехото на тишинатачовекът изход си намира. Когато нещо ярко заблести,значи в сянка друго страда! Моля те, никога…
Month: November 2025
Безмълвна
Глътка свеж въздух е да те видя и думите ти:„Здравей“, „Справи се добре“, „Чао…“А после… Мрачно небе и безмълвна гара.Заминващ влак,в който си ти…Отиваш сис едно „не обещавам“…„Не се обещава приятелство“! Не знам колко време имадо следващата глътка въздух,а как ми се иска да дишам…да те вдишвам…Оставам без въздух! Мрачно небе –Завинаги отиваш си…Гледам след…
Само приятели
Пътуваме във влака, а ти си точно до мен.Слънцето ме сгрява, топло е и в купето.Изнизва се бързо последният наш ден.Затварям очи и сънувам със сърцето: В съня си – врата, а на нея застанал си ти.Няма съмнения и вече нищо не ни плаши.Няма нужда от покана: “Ела, завинаги остани!”В съня ми всички дни до…
Старият влак
Пътува по ръждясали релси влакът,но струва ми се все празен е той.С надежда е, че хора някъде го чакат,но за жалост, дали останало е кой… И ето, че сега и старата му песене като релсите. Покрита е с ръжда.Досущ като щъркел в златна есен,Отлита сам… отлита като мечта. Минава покрай гари без да спира,но силно…