Събуждам се сутрин едва.
Рано – трябва да бъда на време!
Закуска – няма за кога.
Кафе ако има – умът да не дреме!
До след обяд, ранните часове
занимания и… образование.
После с още едно кафе
работа и терзание.
Защо си сгрешил със това?
Защо другото не направи?
Защо не постъпи по-така?
Защо с онова не се справи?
Късна вечер със сили последни
и градски на половин час,
прибирам се с хората бедни.
А още задачи ме чакат у нас!
Роб на системата – може!
В търсене на лекота…
В графика си ще сложа,
нейде.. приятелите и любовта.