Аз съм млада и неомъжена.
Ела на люлката да ме полюлееш.
Да ти изпека пита заслужена.
Да приседнем и с мен да се смееш.
Забрави миналото и любовта неуспешна.
Усмихни се на слънцето и на светлината.
Няма свят съвършен, няма съдба безпогрешна.
Само ела и ще запалим отново огъня в душата.
И после заедно всеки огън ще прескочим.
И когато в небето Зорницата озари нощта
пътя си заедно един на друг ще посочим.
Ех, на Гергьовден любимият е пак мечта.
Да можех с растения и с мълчана вода
да го привлека и да остане завинаги с мен.
Ех, няма магия срещу такава самота –
да съм без този, когото обичам на Гергьовден.