Посветено на неродения
С нетърпение още те чакам
мое любимо момче – вече мъж.
Заедно с теб да поплачем
за годините минали изведнъж.
И ето ме в средата на огнище –
цигара паля, фаса си гася.
Детето ми, когато няма нищо
аз чакам вкъщи и редя:
онези топли майчини слова
и спомени детски, красиви.
Децата лек са срещу самота.
И само те ни правят живи.
Ела си сине, ела си у дома!
Ела си, порасналото ми момче.
След години виждам се така
с пълно със любов сърце!