Само няколко години назаем
ще взема от теб мое малко момче.
Само ние с баща ти ще знаем,
кой, какво на кого не може да даде.
Само за малко напускам дома.
Обещавам ти, че всичко ще се нареди.
Не искам щастието ти да крада.
За теб, за нас ще го направя, разбери…
Твоето детство стана мой заем.
Тъжно и разпиляно е семейното огнище…
Дали за миг себе си ще порицаем,
когато в детската душа не остане нищо?