Любовта пристъпва в тишина.
Не тропа по вратата и не шуми.
Пристига като първата светлина,
която бавно се разгръща призори.
За миг дори не пита дали си готов.
Сяда срещу теб и просто те оглежда.
По-късно разбираш, че това е любов
Отразен във нейната бляскава одежда.
Понякога е силна и безкрайна буря,
която разпилява всичко подредено.
С очи прекрасни дома ти тя разтуря
и нов съгражда – в очите си озарени.
Понякога е лек и тих, тъжен шепот,
който сякаш единствен ти разбираш,
а нежният ѝ глас оставя в тебе екот.
Любовта е всичко, което не планираш.
Тя е път – към себе си и към някой друг,
към онова, което все още не сме..
Тя е огън, който стопля всеки студ
и светлина, която буди спящото сърце.
Любовта пристъпва в тишина.
Щом чуеш тихо, че към теб зове,
не я възпирай – хвани я за ръка,
върви със нея – тя знае накъде…