Януари падат снежинки с твоето лице.
От лятото още ме преследваше, нали?
Виждам те в номерата на колите, а те
никога преди сякаш тук не са били…
Януари е и всичко просто застива,
но при мен отдавна няма движение…
Откакто разбрах, че си отиваш
настъпи това януарско протежение.
Календарът за мен стана вечен януари
и обзема ме януарска клаустрофобия.
Знаци от теб търся навсякъде неразбрани
и сама удължавам януари… като на ирония.
Един и същи номер… кола след кола.
Напомня ми за теб – несбъднат сън.
Снежинки падат по моите стъкла…
Януари гледа с твоето лице от навън.