Посягам бързо и смело към водата.
Стискам здраво със юмрук –
капчица, останала объркана в ръката.
И вече не съм себе си, а друг…
Но аз държа капчица надежда в ръка.
Малка капчица за малко живот.
Надеждата си отдавна крия във водата,
точно зад отражението ми на скот.
Накрая признавам – не е за мен водата,
а за ближния – да бъде още тук.
Но казвам, дори да ми отсекат ръката,
ще стискам капчицата в юмрук.