Видя ме как неумело се опитвах да вляза
и тогава влакът сякаш с усмивка ми каза:
„Търсиш спомен избледнял?
Ще ти го върна цял!
Уют е моето пътуване!
Не се нуждая от общуване!
Пазя мисли съкровени и мечти!
И… не е спирката, която ще ни раздели!
Аз цял живот пътувам по света!
Релси от ръжда?
Да, може и да е така,
но в сърцето ми е радостта!
Знам за гарите, за хората, за любовта!
Защо ми е носталгията по младостта?
Дай ми само пътник да се вози!
И още един живот – по коловози.