Един ден Теодор тръгна из града. Беше малко тъжен и искаше да се разходи. Той гледаше хората. Всеки бързаше за някъде. Едни за училище, други за работа, трети се прибираха от нощна смяна и бързаха за вкъщи, четвърти бързаха да играят. Да! Всеки имаше своето ежедневие, което беше забързал. И докато се разхождаше и гледаше забързания свят, той видя нещо, което много го разчувства. На входа на павилиончето, от което целият град си купуваше пици, имаше една кутия, а на нея снимка на дете. Това дете беше болно. То не бързаше. Стоеше си все там. Минаваха негови приятели и съученици, но то стоеше и не мърдаше. Не говореше с хората и дори не ги виждаше, защото в действителност това беше негова снимка. Единственото нещо, което си имаше бяха родителите му и една жестока болест.
“Какво ли чувства в душата си?” – замисли се Теди и в отговор си каза: “-Сигурно и той иска да бърза за някъде. Сигурно и той иска да има свои приятели, и той иска да срещне любовта. Може като другите да мечтае да стане полицай или пожарникар, или доктор…”
Тогава Теди извади 2 лева, които майка му днес му беше дала за закуска. Той се доближи до кутията и промълви:
– Ти имаш по – голяма нужда от тях. Малко са, но ще ти давам още. Не искам да ми ги връщаш, аз разбирам твоята болка.
И той пусна парите си в кутията. Погледна снимката на момчето и си представи лицето му, озарено от усмивка.
Теди се прибра у дома, обади се на приятелите си и ги покани в къщи. Като дойдоха, той им разказа за момчето. Един от приятелите му каза:
– Хей Теди, и аз ще се включа. Това дете наистина има по – голяма нужда от тези пари.
След няколко дни, в които Теди и приятелите му пускаха парите си за закуска в кутията, дойде рожденият ден на Теди. Всички му даваха пари, защото беше веше голям и не знаеха какво да му подарят. След рождения си ден, Теди преброи парите и видя, че има 400 лева. Той отдавна мечтаеше да си купи едно колело, което беше марково и си беше един от скъпите велосипеди – всеки би ти завидял ако имаш такъв. То струваше 200 лева, но си заслужаваше. Теди отиде до магазина за велосипеди и видя своя. Приближи се, пипна го и си каза:
-Ти си много красив бегач и аз имам достатъчно пари, за да станеш мой. Но трябва да си призная, че все пак това няма да стане сега. Един болен човек има нужда от моята помощ. Той е там в голямата болница и си няма нищо, а аз съм тук в малкия магазин. Имам всичко – даже пари за това луксозно колело…
И Теди излезе от магазина тичайки. Отиде до кутията и прошепна: “- Дано се оправиш и да отидеш, където пожелаеш със своите приятели и своята любов.” – И той пусна парите там, в кутията.
След 7 дена в новите на местната телевизия се появи хубава вест:
– Драги зрители, днес започваме емисията новини с хубава вест. В нашия град живеят много добри хора. Става въпрос за Тихомир на 12, за когото ви съобщихме, че беше диагностициран с форма на лефкимия и имаше нужда от спешна трансплантация на костен мозък, но трябваше немалка сума пари за операция. Благодарение на милосърдието на нашите съграждани, операцията беше извършена успешно и Тихомир се възстановява, макар и бавно. Според лекарите до 3 месеца момчето ще бъде добре и ще може да бъде изсписано от болницата. Изказваме благодарности от името на семейството. А сега продължаваме с другите новини…
Това много зарадва Теди. Той се обади на приятелите си и им разказа. След това набра малко цветя от градината на баба си и изтича в болницата при момчето. Почука на вратата и влезе:
– Добър ден. Чух за добрите новини, че Тихомир е по – добре и че ще се оправи. Отдавна дарявах пари и това много ме зарадва. Тези цветя от градината на баба набрах за него.
– Благодаря ти, младежо! – каза майката на болното момче. – Много ме зарадва с това, което правиш. Знаех, че доброто все някого ще се появи в хората.
Теди се прибра в къщи и заспа щастлив. Сега той има една мечта, която е и моя голяма мечта:
“Приятели, нека бъдем по – добри! Аз и моите приятели дадохме своите пари за спасението на един човешки живот. Това са едни нищожни 2 лева, но от тях някой се нуждае спешно. Помогнете му!
Един ден това добро ще ви се върне. Дори това да не стане, вие ще знаете, че някога сте били полезни на някого!”