Компютърът ми е
точно под прозореца.
Онзи прозорец,
от който винаги се вижда луната.
И нощем към три часа,
когато съм будна без теб
и те чакам там, където живея
– в компютъра ти
само този прозорец ми е утеха,
защото знам,
че и при теб луната е същата,
а сигурно и нощта –
безсънна, без мен…
Безсънна, без теб…