Тук не ще съм, ще съм си заминал!
Под земята, като останалите стопен.
В кафенето, което съм обичал
не ще ме виждат сервитьорите всеки ден.
И през пътя, който веч е извървян
не ще се усеща суха кашлица от мен.
Върху гроба ми ще си стои смълчан
един кипарис като монах опечален.
Тогава на теб ще ти дожалее,
че не ще ме имаш жив в стаята.
И през прозореца, когато вятър повее
бавно, бавно ще заплачеш с вятъра.
Но когато си отегчена до край,
на рафта с книгите ме потърси!
Там аз спотаен ще съм, знай,
В някоя дума, в някоя буква ли
Стига книгата малко да разлюлееш
и аз ще изляза… пред теб ще се явя.
Като някога с копнеж ще се засмееш
както след едно поточе идва свежестта.