Това стихотворение е написано около 28.11.2019 – националният празник на Албания.
След разрушителното земетресение от 26.11.2019,
което отне стотици животи и остави много ранени.
Земетресение, което се случи в 4:00ч. сутринта, 6.4 по скалата на Рихтер.
Месец по-рано и ние преживяхме земетресение 5.5 по Рихтер,
на 15-тия етаж на хотел в гр. Дуръс.
Не искам да те виждам помрачен.
Не искам да те виждам сив.
Не можеш ти да бъдеш заличен.
За мен ще бъдеш винаги красив.
Може ненадейно онзи да си разгневил,
който ту идва, ту пък си отива.
И добро, и лошо, все е той отмил.
И у него ти си търсил перспектива.
На своя празник, днес тъгуваш.
Потънал в скръб, потънал в мрак.
Объркан… с кого ли днес враждуваш…
А как искам аз да съм на твоя бряг!
Да те обгърна с моите очи.
Да си спомниш – на света си ти един.
И в тези черни, мрачни дни
да ти припомня, че си ми любим.