Книгата на Наиме Бечирай “Njomja e fikut” е преведена от мен на български със заглавие “Очарованието на реката”. За съжаление остана единствено в онлайн издание. Предлагам Ви някои от преведените стихотворения, а ако желаете допълнителна информация може да се свържете с мен или да последвате авторката във социалните мрежи.
Непораснал / I parritur
Нищо не ме е променило
както животът с теб!
Живях аскетично.
Забравих детството.
Късно, късно
разбрах, че това беше само едно приключение
Душата беше оставила пророчествата
настрана,
защото мъжете малко се водят по душата.
Нищо от твоята душа,
само руини.
Нито стъпка не е последвала със сянка.
Все още съм много объркана
колко не смея да стоя така сама.
Ти си отиде за да ме имаш
като прахосница.
Когато пораснеш
ще научиш!
Чарът на реката / Hiret e lumit
Никой да не знае
че се срещнахме…
Аз не съм Сирена от водопада
която съблича момчетата
чак до костния мозък.
Не съм като фаталната Пепеляшка
с дребна съдба
почти магична.
Аз съм твоята пазителка.
Без похот и с глад!
Перфектна!
Аз съм тази, която е видяла много,
но не показвах.
Тази, която сънуват кръстените с вода
без да си признават
в никой манастир.
Аз съм тази, която я търси
перфектния двор
за сватби.
Може би съм истинска
както са истински
грешниците
и без да са целувани
от твоята грация.
На която кракът не стъпи
на никакво разпиляване.
На която не и угасва
никога пламъкът.
На която казваш:
-Ти не си за мен!
В името на всички времена,
откъснах се от слепотата
на вятъра и на маслините.
И те моля:
– Не ме докосвай
Освещаване II / Shenjtërim II
Придворните с лица на долу
като забравен звънец под земята.
Ох, какъв неизползваем ключ
като забвение на дните ни.
Снимам под водата –
къща със животни
и прислужница.
Всичко е сънувано над водата
заедно с цветовете на детството,
които отварят силуети в светлината.
Неспирни пътнички-видения,
искам да ви сбъдна само веднъж
и да се превърна в светица.
Заем (На баща ми) / Hua (babit)
Иначе би ми казал –
не, това не е краят на света.
Всичко сме си говорили,
но не съм ти казал, че от тази гордост
един ден ще плачеш.
Ти ме накара
с цялото си смирение
да търся на заем само малко време
и ти ме остави в нищото
ни жива, ни умряла…
Какво искаш, че сега се връщаш,
в моята невинност?
Който се връща обратно, казват,
не получава прошка!