Dimineaţa devreme, ceaţa-i lipită de drum,
Dimineaţa devreme, ceaţa-i lipită de drum,
Trenul intră-n gară împachetat în fum…
Peronu-i pustiu, vântul se joacă-n hârtii,
Peronu-i pustiu, vântul se joacă-n hârtii,
Lumini colorate se-aprind ca nişte făclii!
Şeful de gară mă priveşte ciudat:
“De ce nu eşti la ora asta în pat,
Spune-mi, de ce umbli când toţi oamenii dorm?
Eu în locul tău, zău, aş fi mort de somn!”
“Aici în oraş stă o fată frumoasă,
Aici în oraş stă o fată frumoasă,
Am venit special aşa,
S-ajung la ea acasă:
Vreau să-i fac o surpriză, ştii,
Când se va trezi!”
Рано сутринта, по пътя още лепи се мъгла,
Рано сутринта, по пътя още лепи се мъгла,
влакът на гарата спира, обвит от дима.
Пуст е перонът и само вятър с листата си играе,
Пуст е перонът и само вятър с листата си играе,
цветна светлинка тук там, като факла, сияе.
Шефът на гарата учуден ме гледа и пита на глас:
„Защо не си си в леглото ти в този час?
Кажи защо, щом всички спят, ти разхождаш се навън?
Аз на твое място, кълна се, бих бил умрял за сън!“
„Едно красиво момиче живее тук във града,
едно красиво момиче живее тук във града
и аз специално дойдох, просто така
да застана пред нейната врата:
Искам да я изненадам, знаеш нали,
щом будна отвори очи.”