Затворена в мислите по онзи копнеж
времето струва ми се завинаги спряло.
Навън не спират валеж и снеговалеж…
И щастието остана сякаш неузряло…
Копнежът знае, когато мислиш за него
и явява се във всяка падаща снежинка.
Януари… Безмилостен към нашето его!
Оказа се палачът в тъжната картинка.
Пореден бавен ден и после бавна нощ…
Всичко след теб изпадна в меланхолия.
И не, че някой тук е всъщност лош…
Бавно обзе ме януарска клаустрофобия…