Било януарска клаустрофобия.
Казвам си сама: Каква ирония…
Точно след равносметката
да усещаме така силно клетката.
Аз съм хамстер, може би мишка…
Ето ми я трудовата книжка.
Завъртам бързо и силно колелото…
„Виж как задъхало се е горкото…“
Слизам. Дано оставили са ми вода.
Не виждам в тази зимна тъмнина.
Но клетката знам наизуст за ирония…
А било януарска клаустрофобия…