Условия:
1. Мястото на действието е поща за всички неизказани думи
2. Диалог с вътрешното дете
3. Чувство: Силно желание за признание/уважение
Моята шапка – това е моята чест.
Скрива неизказаните думи в ума ми,
на който любим гост и много чест
е вътрешното дете от съня ми.
Под шапката с него си говорим…
Къде стигнахме и още ще вървим…
Случва се понякога и да спорим,
но анализираме добре къде грешим.
Моята шапка – моята чест и защита.
Тя ми пада два пръста над челото.
И вятър силен да задуха, тя не отлита…
Верен другар ми е дори и на палтото.
Пък онези, които обичат да се смеят –
приличала на фараон, че била голяма,
с усмевка ще дочакам сами да проумеят –
за уважение и чест – размери няма.
Така обикнахме се със детето в мен.
Носим шапката с гордо вдигната глава!
Така хаосът в ума ми вече е защитен,
но обида за шапката е обида за честта!