Пътуваме във влака, а ти си точно до мен.
Слънцето ме сгрява, топло е и в купето.
Изнизва се бързо последният наш ден.
Затварям очи и сънувам със сърцето:
В съня си – врата, а на нея застанал си ти.
Няма съмнения и вече нищо не ни плаши.
Няма нужда от покана: “Ела, завинаги остани!”
В съня ми всички дни до края са наши.
На сън само аз мога да те държа за ръка
и говорим си винаги, когато ти си до мен.
На сън в прегръдка (пре)откриваме любовта
и това не е последният, а първият наш ден.
Пътуваме във влака и ти си точно до мен.
Събуждам се от плача на дете в купето.
Сънувах те от първия до последния ден.
Сънувам те още – будна заглушавам сърцето!