Глътка свеж въздух е да те видя и думите ти:
„Здравей“, „Справи се добре“, „Чао…“
А после…
Мрачно небе и безмълвна гара.
Заминващ влак,
в който си ти…
Отиваш си
с едно „не обещавам“…
„Не се обещава приятелство“!
Не знам колко време има
до следващата глътка въздух,
а как ми се иска да дишам…
да те вдишвам…
Оставам без въздух!
Мрачно небе –
Завинаги отиваш си…
Гледам след влака,
В който си ти
И се превръщам в
безмълвната гара…