Във сянката на светлината
под прожекторите на града
мнозина пак гладни остават
и застига ги накрая студът.
Във сянката на светлината
от млада, преродена любов,
друга оставена на самотата.
Никой не чул за помощ зов.
Във сянката на светлината
нещо там бавничко умира,
както в ехото на тишината
човекът изход си намира.
Когато нещо ярко заблести,
значи в сянка друго страда!
Моля те, никога не ме гаси…
Хвърли вещицата си на клада…