Някои мечтаят за сигурна работа.Други за сигурна почивка.Трети искат да покорят Еверест.Четвърти се издигат в политиката.Аз съм на пети. И съм лесна.Мечтая само да покорясърцето му,където е сигурно, високо и спокойно.Просто го обичам! Той ми казва, че трябва да се боряза стипендия, за знания, за кариера,за връзки, за възвишения,защото не знае, че това няма смисъл,Когато…
Author: alkrina
Писане/ Shkrim
Какво е написал този автор?Какво е направил?Поезия ли, проза ли, драма?Да познаем душата му… Аз ти написах писмои даже стихотворение.И някой ден ще разкажаза теб или за мен… И ти си писал за някойписмо, стихотворение,отхвърляйки моите,познавайки душата ми. Безкрайният кръговратот души и писанияпреследва всички ни.Вече не умея да пиша! Искам да гледам изплашено,да гоня призраците…
Призрак в кафяво/ Fantazmë kafe
Виждам човека с кафявото якеот прозореца на високата сграда.Запазвам спокойствие,но излизам бързо.Тръгвам да тичам…Понякога го настигам,друг път изчезва безследнои не знам дали го е имало… Отслабнах с някой килограм.Не мога да дишам.Стомахът ме свива…Задържам сълзите и се връщам.От месеци гоня призраците,които измислям сама,но нито веднъж не те срещнах.А бях толкова сигурна,че това е твоето кафяво…
Беса
Тема: Щедростта Подтема: Героят помага на някой, който го е наранил Косово беше бойно поле, а после сякаш градовете изникнаха като стръкчета трева в пустошта. И хората заживяха… някак. Кой с раните, кой със спомените, кой въпреки тях.Агрон беше мъж на средна възраст, който беше участвал във войната, въпреки че му се искаше да не…
Месинджър
Твоите думи и моите думи,още са запечатани в чата! Действията не побира ума ми…Сигурно това е просто отплата защото сляпо вярвам в казанотои все така с празна надежда живея… Доверявам се на подсказанотои сякаш сама да се пазя не умея! Далеч стигна този чат, тази лъжа…Думи, чат, а след тях… отново самота.
На дарителя
Посветено на Димитър Хадживасилев Спомени за едно велико дело…Останали да живеят и до днес.Някога, някой действал смело…и носи ни днес слава и чест. Той се е родил да е дарител…а пък обикновен търговец бил.Днес нека славим го като будител – първото търговско училище дарил! Историята на този благодетелразказва се в крайдунавския град.За неговата светла добродетелднас…
Je t’aime и все пак
Разбира се, че мога всичките да ги откажа.И гърбушкото, и капитана и отеца даже.Все пак този, когото най-обичах го отказам, какво остава за онези, дето недолюбвам? Увивайте триумфалната арка в черно.И Нотр Дам със изгорялата камбана бие траур. За цялата любов останала в едно сърце.За всичката любов на този свят… Несподелена. Je t’aime mon cher…être…
Забравяне
На запотеното стъкло във банятапод пръстите ми, името ти се вие.И веднъж щом изписах го цялотосякаш изсмя се и отказа да се измие. За това написах край – потен, безобразен.Той напук разпадна се под капките веднага.Самолет ти нарисувах – за мене тъй омразен.Но ето, че полета ти сякаш и банята отлага. Каква ще да е…
Разстояние
Компютърът ми е точно под прозореца.Онзи прозорец, от който винаги се вижда луната.И нощем към три часа,когато съм будна без теби те чакам там, където живея– в компютъра тисамо този прозорец ми е утеха,защото знам,че и при теб луната е същата,а сигурно и нощта – безсънна, без мен… Безсънна, без теб…
Прости думи
Човек не бива все да броиколко пъти в живота си казва: “Мамка му… пак не върви!” Защото – да, съдбата отказва,но казват и сам виждаш, нали – накрая слънце пак се показва!