Тема: Щедростта Подтема: Героят помага на някой, който го е наранил Косово беше бойно поле, а после сякаш градовете изникнаха като стръкчета трева в пустошта. И хората заживяха… някак. Кой с раните, кой със спомените, кой въпреки тях.Агрон беше мъж на средна възраст, който беше участвал във войната, въпреки че му се искаше да не…
Философско
Месинджър
Твоите думи и моите думи,още са запечатани в чата! Действията не побира ума ми…Сигурно това е просто отплата защото сляпо вярвам в казанотои все така с празна надежда живея… Доверявам се на подсказанотои сякаш сама да се пазя не умея! Далеч стигна този чат, тази лъжа…Думи, чат, а след тях… отново самота.
Je t’aime и все пак
Разбира се, че мога всичките да ги откажа.И гърбушкото, и капитана и отеца даже.Все пак този, когото най-обичах го отказам, какво остава за онези, дето недолюбвам? Увивайте триумфалната арка в черно.И Нотр Дам със изгорялата камбана бие траур. За цялата любов останала в едно сърце.За всичката любов на този свят… Несподелена. Je t’aime mon cher…être…
Разстояние
Компютърът ми е точно под прозореца.Онзи прозорец, от който винаги се вижда луната.И нощем към три часа,когато съм будна без теби те чакам там, където живея– в компютъра тисамо този прозорец ми е утеха,защото знам,че и при теб луната е същата,а сигурно и нощта – безсънна, без мен… Безсънна, без теб…
Прости думи
Човек не бива все да броиколко пъти в живота си казва: “Мамка му… пак не върви!” Защото – да, съдбата отказва,но казват и сам виждаш, нали – накрая слънце пак се показва!
Сол
Ще се справя с твоите капризи!Ще се справя и с твоите желания!Ще се проборя с разните ти девизи…Ще преборя всички твои изпитания! И тогава ще съм вече като солта – раздробена на ситни кристали,но ценна и нужна… като мечта!Ще се справя! Ще израстна така! Но едва ли…
Любовно
Той е като вълните в океана – ту прийжда, ту пък си отива.Казват, че в сърце се влиза с рана.Казват… споменът не се изтрива. Веднъж се случва на години,любов по правила, по изключениеи питам се… дали това вреди ни?Дали да слушам с недоверие? Но с него… невъзможното – възможно е!А и аз никога не съм…
Еталон
Те ходят на кино редовно.Зюмбюли, рози… лалета.А щом времето е дъждовно,пият чай със стърчащи кутрета. Те носят дрехи от коприна –специална поръчка от далече.Самите те пътували до Аржентина…Целият свят някак скучен е вече. Аз съм тук, както всяко вчера.Нося пуловер и стар панталон.Няколко реда – за атмосфера.За всички жени висш еталон. Повяхнало цвете още във…
Мисля за теб
Сутрин е! Къде си? В автобуса съм! Кой си ти?Картофите за обяд – стари са,какво искаш от мен?Работя, а дали и ти работиш?Вечерям, а ти какво правиш? Денем си мисля много за теб.Въпросите не ме оставят на мира.Нощите, когато заспя, ги обичам.Там те мисля без въпросителна!
Духът на мравката
Иван беше на 22, когато за пръв път попадна в компанията. Беше на най-ниското стъпало ако изключим общите работници и стажантите. Само толкова можеше да постигне съвсем сам, без връзки, разчитайки само на собствените си умения. А то и колко да са тези умения, когато си на 22?Дванадесет години по-късно Иван се бореше за мениджърската…