Условия: 1. Мястото на действието е поща за всички неизказани думи2. Диалог с вътрешното дете3. Чувство: Силно желание за признание/уважение Моята шапка – това е моята чест.Скрива неизказаните думи в ума ми,на който любим гост и много честе вътрешното дете от съня ми. Под шапката с него си говорим…Къде стигнахме и още ще вървим…Случва се…
Психологическо
Прогнилият Запад
Чудя се как ли живеят на Западбез да си вдигат чистачките,без от храната жадно да лапат…и къде ли си крият пачките? Питам се как ли живеят на Западбез периодичното рязане на гуми,без в чужди панички вечно да зяпат…и как се разбират без грубите думи? Западът унищожава нормалното – всеки може да е какъвто си иска…Западът…
Аз – жената
-Огледалце, огледалце на стената,кажи, коя е най-красива на Земята?Не пита и не мисли за това жената,докато прилежно сресва си косата… Просто малко грим ще си сложии за визията си няма да се тревожи.Днешната жена живее без съмнение…не търси и не чака чуждо одобрение… Тя е красива, интелигентна и смела.Себе си – каквато е, обича и…
Заем
Само няколко години назаемще взема от теб мое малко момче.Само ние с баща ти ще знаем,кой, какво на кого не може да даде. Само за малко напускам дома.Обещавам ти, че всичко ще се нареди.Не искам щастието ти да крада.За теб, за нас ще го направя, разбери… Твоето детство стана мой заем.Тъжно и разпиляно е семейното…
Езикът на любовта
Ако аз съм само един човек…А ти си се превърнал във робот…Дали някога във този странен векили пък въобще във нашия живот… дали ще е възможна любовта?Онази любов от моите мечти –красива, нежна, бяла и добраМежду нас дали ще се роди? Ако аз съм просто еден човекс цветни емоции и тревоги,с хиляди рани от живота…
Авойдант
Точно онзи – бягащият от любовта.за нея би жертвал всичко на света.За нея още от дете най-силно копнее,но и като възрастен да обича не смее. Той знае, че щастието – това е любов,но струва му се, че за нея все не е готов.И когато на прага му застане любовта,умело дръпва килима под нейните крака. Пакостлив…
Сън в януарска клаустрофобия
Сън Надявам си въжето на врата.Спуснах го сама от полилея.И ритам столчето с крака.Увиснах и ето мъртва се люлея. И в този миг алармата звъни.Май сънувала съм си смъртта.И тръгвам пак на работа нали…Tp make my dreams come true така. Сънят в януарска клаустрофобия Посветено на Билгин Алишев – самоубил се на 22 Януари 2025…
Януарска клаустрофобия II
Било януарска клаустрофобия.Казвам си сама: Каква ирония…Точно след равносметкатада усещаме така силно клетката. Аз съм хамстер, може би мишка…Ето ми я трудовата книжка.Завъртам бързо и силно колелото…„Виж как задъхало се е горкото…“ Слизам. Дано оставили са ми вода.Не виждам в тази зимна тъмнина.Но клетката знам наизуст за ирония…А било януарска клаустрофобия…
Януарска клаустрофобия
Януари падат снежинки с твоето лице.От лятото още ме преследваше, нали?Виждам те в номерата на колите, а теникога преди сякаш тук не са били… Януари е и всичко просто застива,но при мен отдавна няма движение…Откакто разбрах, че си отивашнастъпи това януарско протежение. Календарът за мен стана вечен януарии обзема ме януарска клаустрофобия.Знаци от теб търся…
След години
Посветено на неродения С нетърпение още те чакаммое любимо момче – вече мъж.Заедно с теб да поплачемза годините минали изведнъж. И ето ме в средата на огнище –цигара паля, фаса си гася.Детето ми, когато няма нищоаз чакам вкъщи и редя: онези топли майчини словаи спомени детски, красиви.Децата лек са срещу самота.И само те ни правят…