Луната днес се шегува.Умът ми, изплашен, не спи.Душата, тъжна, бодува!Кой, най-накрая, си ти? Дали нещо си наумил?Мисля си. Пълнолуние.И ето на първи април,обичам те до полудие! Луната е цяла, ти не си!С дни мисля си за това!Днес е ден за шеги –ако ме обичаш, казвай сега!
Старо
Монолог на влака
Видя ме как неумело се опитвах да влязаи тогава влакът сякаш с усмивка ми каза: „Търсиш спомен избледнял?Ще ти го върна цял!Уют е моето пътуване!Не се нуждая от общуване!Пазя мисли съкровени и мечти!И… не е спирката, която ще ни раздели! Аз цял живот пътувам по света!Релси от ръжда?Да, може и да е така,но в сърцето…
Безмълвна
Глътка свеж въздух е да те видя и думите ти:„Здравей“, „Справи се добре“, „Чао…“А после… Мрачно небе и безмълвна гара.Заминващ влак,в който си ти…Отиваш сис едно „не обещавам“…„Не се обещава приятелство“! Не знам колко време имадо следващата глътка въздух,а как ми се иска да дишам…да те вдишвам…Оставам без въздух! Мрачно небе –Завинаги отиваш си…Гледам след…
Старият влак
Пътува по ръждясали релси влакът,но струва ми се все празен е той.С надежда е, че хора някъде го чакат,но за жалост, дали останало е кой… И ето, че сега и старата му песене като релсите. Покрита е с ръжда.Досущ като щъркел в златна есен,Отлита сам… отлита като мечта. Минава покрай гари без да спира,но силно…