Посягам бързо и смело към водата.Стискам здраво със юмрук – капчица, останала объркана в ръката.И вече не съм себе си, а друг… Но аз държа капчица надежда в ръка.Малка капчица за малко живот.Надеждата си отдавна крия във водата,точно зад отражението ми на скот. Накрая признавам – не е за мен водата,а за ближния – да…
Тъжно
Разчистване на сметки
С Писателски клуб Le Soleil откриваме седмицата на любовта във всичките ѝ форми със следното задание:Тема: ЛюбовтаПодтема: “Цената, която плащаме, за да обичаме или за да бъдем обичани”Задължителни условия: Настава време за раздяла.Какво да кажем… Знаем ли?Като в игра на карти остаряла,загубата пак ще си признаем ли? Не мечтах точно за твоята любов,но никога така…
Заем
Само няколко години назаемще взема от теб мое малко момче.Само ние с баща ти ще знаем,кой, какво на кого не може да даде. Само за малко напускам дома.Обещавам ти, че всичко ще се нареди.Не искам щастието ти да крада.За теб, за нас ще го направя, разбери… Твоето детство стана мой заем.Тъжно и разпиляно е семейното…
Езикът на любовта
Ако аз съм само един човек…А ти си се превърнал във робот…Дали някога във този странен векили пък въобще във нашия живот… дали ще е възможна любовта?Онази любов от моите мечти –красива, нежна, бяла и добраМежду нас дали ще се роди? Ако аз съм просто еден човекс цветни емоции и тревоги,с хиляди рани от живота…
Сън в януарска клаустрофобия
Сън Надявам си въжето на врата.Спуснах го сама от полилея.И ритам столчето с крака.Увиснах и ето мъртва се люлея. И в този миг алармата звъни.Май сънувала съм си смъртта.И тръгвам пак на работа нали…Tp make my dreams come true така. Сънят в януарска клаустрофобия Посветено на Билгин Алишев – самоубил се на 22 Януари 2025…
Копнеж
Затворена в мислите по онзи копнежвремето струва ми се завинаги спряло.Навън не спират валеж и снеговалеж…И щастието остана сякаш неузряло… Копнежът знае, когато мислиш за негои явява се във всяка падаща снежинка.Януари… Безмилостен към нашето его!Оказа се палачът в тъжната картинка. Пореден бавен ден и после бавна нощ…Всичко след теб изпадна в меланхолия.И не, че…
Лозата плаче
Лозата плаче…Няма ги децата…Трифон Заразен… Лозата плаче…Баба и дядо палят печката.Година по-късно – Баба пали печката сама. Години по-късно…Печката не гори…Лозата не плаче… Няма ги децата…Няма Трифон Зарезан…Няма ги лозята…Коренът умря…
И пак е Гергьовден
Аз съм млада и неомъжена.Ела на люлката да ме полюлееш.Да ти изпека пита заслужена.Да приседнем и с мен да се смееш. Забрави миналото и любовта неуспешна.Усмихни се на слънцето и на светлината.Няма свят съвършен, няма съдба безпогрешна.Само ела и ще запалим отново огъня в душата. И после заедно всеки огън ще прескочим.И когато в небето…
Най-тъжният Гергьовден/ Dita e Shën Gjergjit më e trishtuar
Просто един празник, един ден,който така и никога не възприех,със страшна сила идва днес при мен… от теб ми връща спомени, сълзи,напомня празнината, безсмислието…усилията… времето, които ми взе ти. Един ден, някъде там, на някоя поляна,любов ще срещнеш и по традицияще я вземеш и света ще видите двама! По една свещ ще паля всяка годиназа…
Дали се връщаш?/ A po ktehesh?
Точно на ръба на свободатабеше душата ми…Пролетта беше подранила. В деня, когато дойде ти…падна снега и затисна всичкои кръговратът започна отначало. Тежи ми… снега, ти, болката…а ето, скоро предстои да се удавяи да изгоря напълно… И когато след време всичко ще бъдежълто, червено, многоцветно…Аз ще съм черна, бяла и може би сива Pikërisht në buzën…