Цъкаха с език пътниците на перона,
гледайки влака – изрисуван и издран.
А той бавно, тромаво навлизаше в заслона,
задимен… отдавна пушеше цигарите си сам.
Знаеше, че пътниците не се интересуват
да го пазят, когато с него просто пътуват.
А те пък не знаеха колко на него му струват
драскотините, графитите, които рисуват.
Цъкаше с език и ти в недоумение,
но аз пушех си отдавна цигарите сама.
В крайна сметка нямаше значение…
Тъжни и празни като влак са много сърца.