В лятото няма поетично вдъхновение
и като че ли нищо то не притежава.
И нощите са кратки за уединение
И в дните слънцето никого не пощадява.
Няма ги златните цветове на есента.
Няма го устрема за живот на пролетта.
Няма я и чистота на зимната белота.
А и през лятото не се вярва на любовта.
През лятото музи и вдъхновения почиват.
Но няма как да си почива поетичното сърце…
За това в сезона, когато другите се скриват…
то пише за вечното любимо и недостижимо море.