Ще се справя с твоите капризи!Ще се справя и с твоите желания!Ще се проборя с разните ти девизи…Ще преборя всички твои изпитания! И тогава ще съм вече като солта – раздробена на ситни кристали,но ценна и нужна… като мечта!Ще се справя! Ще израстна така! Но едва ли…
Author: alkrina
Любовно
Той е като вълните в океана – ту прийжда, ту пък си отива.Казват, че в сърце се влиза с рана.Казват… споменът не се изтрива. Веднъж се случва на години,любов по правила, по изключениеи питам се… дали това вреди ни?Дали да слушам с недоверие? Но с него… невъзможното – възможно е!А и аз никога не съм…
Еталон
Те ходят на кино редовно.Зюмбюли, рози… лалета.А щом времето е дъждовно,пият чай със стърчащи кутрета. Те носят дрехи от коприна –специална поръчка от далече.Самите те пътували до Аржентина…Целият свят някак скучен е вече. Аз съм тук, както всяко вчера.Нося пуловер и стар панталон.Няколко реда – за атмосфера.За всички жени висш еталон. Повяхнало цвете още във…
Мисля за теб
Сутрин е! Къде си? В автобуса съм! Кой си ти?Картофите за обяд – стари са,какво искаш от мен?Работя, а дали и ти работиш?Вечерям, а ти какво правиш? Денем си мисля много за теб.Въпросите не ме оставят на мира.Нощите, когато заспя, ги обичам.Там те мисля без въпросителна!
До после
До после,а после така и не идва,защото не можемда започнем разговор,да се върнем,да поискаме прошка,да се извиним,да благодарим,да говорим,да сме хора,да не се съмняваме…После няма…Разговорът ни завърши тук!
Пътят
Устните ми горят.Думите ти горятнякъде в сърцето ми,идващи топли от сърцето ти.Усещам топлината по очите си.Виждам топлината в очите ти. Заспивам и сънувам те.Не спиш! Сънят е реалността.Замислям се и питам се…Ти мислиш и питаш сеза пътя към сърцето ми, а той е през сърцето ти!
Духът на мравката
Иван беше на 22, когато за пръв път попадна в компанията. Беше на най-ниското стъпало ако изключим общите работници и стажантите. Само толкова можеше да постигне съвсем сам, без връзки, разчитайки само на собствените си умения. А то и колко да са тези умения, когато си на 22?Дванадесет години по-късно Иван се бореше за мениджърската…
Крава
В малкия град всичко е познато, бавно, и спокойно. Имам хубаво семейство, което се погрижи наивно да вярвам в Дядо Коледа до късно и да следвам мечтите си. Отидох в големия град и замечтах да посетя Албания, защото учих балкански езици и за Балканите – срещата на Изтока и Запада. 5 години – магистратура, за…
Старата къща
Ресторантът с терасата беше отворил врати за посетители в летния сезон. Хиляди хора минаваха на ден от тук – в началото за сутрешно кафе, рядко закуска и прочитане на новостите, отбелязани по вестниците. На обяд предпочитаха кухнята, която ресторантът предлагаше. Обсъждаха случващото се, случилото се и това, което можеше да се случи. Понякога говореха за…
Добро сърце
Един ден Теодор тръгна из града. Беше малко тъжен и искаше да се разходи. Той гледаше хората. Всеки бързаше за някъде. Едни за училище, други за работа, трети се прибираха от нощна смяна и бързаха за вкъщи, четвърти бързаха да играят. Да! Всеки имаше своето ежедневие, което беше забързал. И докато се разхождаше и гледаше…