В малкия град всичко е познато, бавно, и спокойно. Имам хубаво семейство, което се погрижи наивно да вярвам в Дядо Коледа до късно и да следвам мечтите си. Отидох в големия град и замечтах да посетя Албания, защото учих балкански езици и за Балканите – срещата на Изтока и Запада. 5 години – магистратура, за…
Философско
Старата къща
Ресторантът с терасата беше отворил врати за посетители в летния сезон. Хиляди хора минаваха на ден от тук – в началото за сутрешно кафе, рядко закуска и прочитане на новостите, отбелязани по вестниците. На обяд предпочитаха кухнята, която ресторантът предлагаше. Обсъждаха случващото се, случилото се и това, което можеше да се случи. Понякога говореха за…
Как идва слънцето?
“Дори във мрак светът да спи…Всичко пак ще заблести!Ще дойде слънце” от българската адаптация на Sonne (Rammstein) на група Xperiment Ще дойде слънце. Те обещаха.От тъмната стая, забулена в мрак,излязох веднага под външната стряха.Ще дойде слънце. Обещаха ни пак. Ще дойде слънце. Чакам го ето.Излязох, докато другите още спяха.Не искам повече мрак във сърцето.Ще дойде…
Вратата към човека
„Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.“ Фредерик Бегбеде, „Любовта трае…
Борба
-Бори се – все казват хората –с нокти и зъби само към върха!Надвий себе си, надвий умората!Винаги е бил така устроен света… Мисля си за границите на духа…Душата изгубена и бледото лице…Силата властваща над страха…и захвърленото детско сърчице. И виждаш, че всичко просто се руши…а хладнокръвно и безучастно стоиш!Тихо на сън само падат малко сълзи…На…
Монолог на влака
Видя ме как неумело се опитвах да влязаи тогава влакът сякаш с усмивка ми каза: „Търсиш спомен избледнял?Ще ти го върна цял!Уют е моето пътуване!Не се нуждая от общуване!Пазя мисли съкровени и мечти!И… не е спирката, която ще ни раздели! Аз цял живот пътувам по света!Релси от ръжда?Да, може и да е така,но в сърцето…
Празнота
Цъкаха с език пътниците на перона,гледайки влака – изрисуван и издран.А той бавно, тромаво навлизаше в заслона,задимен… отдавна пушеше цигарите си сам. Знаеше, че пътниците не се интересуватда го пазят, когато с него просто пътуват.А те пък не знаеха колко на него му струватдраскотините, графитите, които рисуват. Цъкаше с език и ти в недоумение,но аз…
Безмълвна
Глътка свеж въздух е да те видя и думите ти:„Здравей“, „Справи се добре“, „Чао…“А после… Мрачно небе и безмълвна гара.Заминващ влак,в който си ти…Отиваш сис едно „не обещавам“…„Не се обещава приятелство“! Не знам колко време имадо следващата глътка въздух,а как ми се иска да дишам…да те вдишвам…Оставам без въздух! Мрачно небе –Завинаги отиваш си…Гледам след…
Старият влак
Пътува по ръждясали релси влакът,но струва ми се все празен е той.С надежда е, че хора някъде го чакат,но за жалост, дали останало е кой… И ето, че сега и старата му песене като релсите. Покрита е с ръжда.Досущ като щъркел в златна есен,Отлита сам… отлита като мечта. Минава покрай гари без да спира,но силно…