Ароматът на печени кестени оставя слединавсякъде във въздуха на древния град.Вървим си безцелно и гоним разни мухи…Може би после някъде ще хапнем за обяд. Високите сгради някак си не ни задушават.По улиците както винаги се носи смрад.Забравили новините – не ни притесняват,топлим ръцете си с чаша топъл шоколад. Твоят аромат в мен остави дълбоки следи,когато…
Мистерия
Заем
Само няколко години назаемще взема от теб мое малко момче.Само ние с баща ти ще знаем,кой, какво на кого не може да даде. Само за малко напускам дома.Обещавам ти, че всичко ще се нареди.Не искам щастието ти да крада.За теб, за нас ще го направя, разбери… Твоето детство стана мой заем.Тъжно и разпиляно е семейното…
Езикът на любовта
Ако аз съм само един човек…А ти си се превърнал във робот…Дали някога във този странен векили пък въобще във нашия живот… дали ще е възможна любовта?Онази любов от моите мечти –красива, нежна, бяла и добраМежду нас дали ще се роди? Ако аз съм просто еден човекс цветни емоции и тревоги,с хиляди рани от живота…
Януарска клаустрофобия
Януари падат снежинки с твоето лице.От лятото още ме преследваше, нали?Виждам те в номерата на колите, а теникога преди сякаш тук не са били… Януари е и всичко просто застива,но при мен отдавна няма движение…Откакто разбрах, че си отивашнастъпи това януарско протежение. Календарът за мен стана вечен януарии обзема ме януарска клаустрофобия.Знаци от теб търся…
Старата къща
Ресторантът с терасата беше отворил врати за посетители в летния сезон. Хиляди хора минаваха на ден от тук – в началото за сутрешно кафе, рядко закуска и прочитане на новостите, отбелязани по вестниците. На обяд предпочитаха кухнята, която ресторантът предлагаше. Обсъждаха случващото се, случилото се и това, което можеше да се случи. Понякога говореха за…
В сянката на светлината
Във сянката на светлината под прожекторите на градамнозина пак гладни оставати застига ги накрая студът. Във сянката на светлинатаот млада, преродена любов,друга оставена на самотата.Никой не чул за помощ зов. Във сянката на светлинатанещо там бавничко умира,както в ехото на тишинатачовекът изход си намира. Когато нещо ярко заблести,значи в сянка друго страда! Моля те, никога…