На запотеното стъкло във банятапод пръстите ми, името ти се вие.И веднъж щом изписах го цялотосякаш изсмя се и отказа да се измие. За това написах край – потен, безобразен.Той напук разпадна се под капките веднага.Самолет ти нарисувах – за мене тъй омразен.Но ето, че полета ти сякаш и банята отлага. Каква ще да е…
Раздяла
Тъжни снежинки
Снегът чувах, че през цялата нощ валя.Натрупа бързо, но задържа се само за ден.Донесе ми толкова радост и хубава светлина.Повярвях му веднага, че надежда има и за мен. Събудих се и ето, че напълно се беше стопил.И потъна всичко сякаш в непрогледен мрак.Един слънчев лъч в мрака и напълно се бе изпарили никой не знаеше…
Безмълвна
Глътка свеж въздух е да те видя и думите ти:„Здравей“, „Справи се добре“, „Чао…“А после… Мрачно небе и безмълвна гара.Заминващ влак,в който си ти…Отиваш сис едно „не обещавам“…„Не се обещава приятелство“! Не знам колко време имадо следващата глътка въздух,а как ми се иска да дишам…да те вдишвам…Оставам без въздух! Мрачно небе –Завинаги отиваш си…Гледам след…