Ресторантът с терасата беше отворил врати за посетители в летния сезон. Хиляди хора минаваха на ден от тук – в началото за сутрешно кафе, рядко закуска и прочитане на новостите, отбелязани по вестниците. На обяд предпочитаха кухнята, която ресторантът предлагаше. Обсъждаха случващото се, случилото се и това, което можеше да се случи. Понякога говореха за…
Социално
Добро сърце
Един ден Теодор тръгна из града. Беше малко тъжен и искаше да се разходи. Той гледаше хората. Всеки бързаше за някъде. Едни за училище, други за работа, трети се прибираха от нощна смяна и бързаха за вкъщи, четвърти бързаха да играят. Да! Всеки имаше своето ежедневие, което беше забързал. И докато се разхождаше и гледаше…
Как идва слънцето?
“Дори във мрак светът да спи…Всичко пак ще заблести!Ще дойде слънце” от българската адаптация на Sonne (Rammstein) на група Xperiment Ще дойде слънце. Те обещаха.От тъмната стая, забулена в мрак,излязох веднага под външната стряха.Ще дойде слънце. Обещаха ни пак. Ще дойде слънце. Чакам го ето.Излязох, докато другите още спяха.Не искам повече мрак във сърцето.Ще дойде…
Борба
-Бори се – все казват хората –с нокти и зъби само към върха!Надвий себе си, надвий умората!Винаги е бил така устроен света… Мисля си за границите на духа…Душата изгубена и бледото лице…Силата властваща над страха…и захвърленото детско сърчице. И виждаш, че всичко просто се руши…а хладнокръвно и безучастно стоиш!Тихо на сън само падат малко сълзи…На…
Първоаприлско пълнолуние
Луната днес се шегува.Умът ми, изплашен, не спи.Душата, тъжна, бодува!Кой, най-накрая, си ти? Дали нещо си наумил?Мисля си. Пълнолуние.И ето на първи април,обичам те до полудие! Луната е цяла, ти не си!С дни мисля си за това!Днес е ден за шеги –ако ме обичаш, казвай сега!
Монолог на влака
Видя ме как неумело се опитвах да влязаи тогава влакът сякаш с усмивка ми каза: „Търсиш спомен избледнял?Ще ти го върна цял!Уют е моето пътуване!Не се нуждая от общуване!Пазя мисли съкровени и мечти!И… не е спирката, която ще ни раздели! Аз цял живот пътувам по света!Релси от ръжда?Да, може и да е така,но в сърцето…
Празнота
Цъкаха с език пътниците на перона,гледайки влака – изрисуван и издран.А той бавно, тромаво навлизаше в заслона,задимен… отдавна пушеше цигарите си сам. Знаеше, че пътниците не се интересуватда го пазят, когато с него просто пътуват.А те пък не знаеха колко на него му струватдраскотините, графитите, които рисуват. Цъкаше с език и ти в недоумение,но аз…
Приказка
След като така и не се научил да говори,нито пък да слуша емоциите си и сърцето…След като очите дълго не могъл да си отвории задушавало го на подсъзнанието въжето…Принцът грешките си решил да повтории заменил принцесата за жаба от полето. И сякаш принцесата единствена си знаеколко се е старала да го научи на любов.Той така…
В сянката на светлината
Във сянката на светлината под прожекторите на градамнозина пак гладни оставати застига ги накрая студът. Във сянката на светлинатаот млада, преродена любов,друга оставена на самотата.Никой не чул за помощ зов. Във сянката на светлинатанещо там бавничко умира,както в ехото на тишинатачовекът изход си намира. Когато нещо ярко заблести,значи в сянка друго страда! Моля те, никога…
Старият влак
Пътува по ръждясали релси влакът,но струва ми се все празен е той.С надежда е, че хора някъде го чакат,но за жалост, дали останало е кой… И ето, че сега и старата му песене като релсите. Покрита е с ръжда.Досущ като щъркел в златна есен,Отлита сам… отлита като мечта. Минава покрай гари без да спира,но силно…